Запознахме се когато беше на 12 години, част от първото поколение, което премина през грижата на  фондацията. Изведен от семейството си поради крайна бедност и съответно липса на каквито и да е условия за гледане на деца. Част от четиричленно тогава семейство, на което той и по- малкия му брат отиват в институция, той дава обещание на майка си, че ще се грижи за него. Енергичен, чаровен, винаги изразяваше огромна радост при срещите ни. Играехме, спортувахме, празнувахме, творяхме с ръцете, провеждахме уроци , чрез които да запалим децата да се учат. Провеждахме всичко практически- така че да виждат, докосват, преживяват. Трябваше да започнем от най- елементарни навици и познания. Потенциалът, който видяхме в него, беше в ръцете и разбира се енергията, която насочихме. В кулинарните занимания той се справяше чудесно, както и с атмосферата, която създаваше. Ориентирахме го за работа като готвач. Дойде време на завършване на средното му образование. Търсихме ресторант с динамика, ясна система на работа, обучение. Първата работа за нас беше определяща цялостната му нагласа как трябва да изглежда- навици, умения, изпълнителност, старание, развитие. Верига ресторанти с добро име се оказа точното място за него- интензитет, взискателност, програма, по която учат и работят. Тук ролята ни премина в организация, която насочва младежи на база сформиран личностен профил- уменията, които придобиха и заложбите, които видяхме, за да дадем посока на живота му. Другата наша роля бе и медиаторска между работодател и нашето момче. Устойчивостта бе взаимен интерес. Добрата комуникация с управителя и Д. бе основата за обсъждане на конфликтите, които излизаха, като ние му показвахме как виждаме картината отстрани. По този начин той не само се развиваше, но и придоби заслужено самочувствие за способностите си. В момента Д. е семеен с две деца. Работи усърдно, често и допълнително, за да подсигури добри условия за семейство си. Когато има възможност се включва и с помощ към организацията, благодарен за помощта, която сме му показали.