Една история на дете, което се превърна в младеж с мечти …, които преживя, но и има още.. Г. дете, постъпило в резидентна грижа, отгледан от баба до този момент, оставен в раздиращи душата лъжи и несъстоятелност да го гледат. Той ни хареса и пожела- само бе чувал за нас от други деца, които посещаваха центъра и веднъж ни бе видял. От момента на опознаването ни видяхме в него жажда- за приятелство, за пример, който той желае да следва, сила да предава онова, което получава от нас. И така .. последваха разговори, много разговори, дискусии в групи, рождени дни, които заедно организирахме и приготвяхме, лагери , в които активно е участвал. Настъпи и следващ етап- търсене на момиче, с което да станат семейство. Тя е дете, което също е израснала пред очите ни, в прекарване на празниците през годината ( лагерите през почти всяка ваканция). Видяхме особената радост, която изпитват тийнейджърите при виждането им заедно. Отново ги съветвахме и инициирахме възможни срещи, за да се опознават. В момента, в който завършиха училище, последва план да станат семейство, да се съберат, за да се борят заедно в живота. Той търсеше и все още търси съвет и гледна точка, разбрал, че за да се развиваш, имаш нужда от хора, които да те познават, на които можеш да се довериш и по неговите думи ”да учиш”. На въпроса “ какво вижда в нас”, как ни припознава, той отговори: семейство и пример- това, от което се нуждая. Опора, подкрепа. С него бяхме, когато научи, че е живял с мисълта, че майка му е починала и той е ходил на гроб, който се оказа, че не е нейният. Тежки емоционални моменти… и това преодоляваше с нас.
В момента работи и е студент. Относно връзката с момичето- дойде и времето за организирането на мястото, където ще живеят. Тук отново им подадохме ръка- с жилище под наем на добра цена и локация в близост до нас, за да имат възможност да ни посещават при нужда и желание. Последваха сватба, в която бяхме изпращащи младоженците- от нашия офис. Подготвихме им тяхната история в снимки. Красиво място, украсено специално за тях като подкрепата беше и в това да ги научим да уважават близките, да бъдат благодарни за всяка грижа- независимо от обстоятелствата, в които са. Погрижихме се за топлото посрещане и предразполагане на гостите им, с което младоженците се чувстваха уверени в решението си и щастливи. Няколко месеца по- късно последва и сватбен празник с вече създаден нов кръг от колеги и приятели. В него вече бяхме и кумове и съветниците, които да имат до себе си, вече като семейство. Всяко дете, пристъпило прага на центъра на фондация Агапедия Пловдив носи своето търсене и очаква да бъде отговорено на неговата нужда.
Всеки модел и съвет са от значение със стойност, която след време бихме могли да оценим колко хора обхваща.